Изгубих се веднъж
 в гора от мисли-
 бодливи и чудовищно преплетени,
 изопнати и впили хищно клони
 в душата ми,а храстите-
 в нозете.

  Мечтаех Слънце
  и жадувах Пролети,
  Слана в гората ме попари
  есенна.
  Дъждът пропи в очите ми,
  зарони се
  от устните Тъга,
  наместо песен.