Поликлиничният коридор миришеше остро на карбол и хлор и този мирис правеше белотата на стените отровна,а геометричните мозаечни шарки по пода-зловеши,защото те и без друго изобразяваха кръстове.
"Сутрешната смяна определено е по-приятна през лятото"-мислеше Стела и бързаше към лабораторията.Вече от доста време работеше тук,помагаше на сестра си.Тя беше лекар.За всичките си четиридесет години Стела не бе успяла да намери своето място и сега пак се раздвояваше между учителската си и тукашната работа.Животът и не беше минал безметежно:ранна женитба,малко щастие назаем и две прекрасни ,вече пораснали деца...
Захвана се да работи тук и от нужда,но и защото харесваше да работи сред много хора.Опитваше се да бъде полезна и да върне поне част от добрината и грижата,с които сестра и безспирно я даряваше.Не знаеше доколко се справя и дали успява да не пречи поне,но пък се радваше и с усърдие се захващаше с всичко,което умееше и винаги,когато това и беше възможно.
Днес лекарката отсъстваше и Стела помагаше на сестрата да вкарат в ред разни документи из кабинета.Ден като всеки друг!Косата и имаше дъх на кафето,което приготви преди минути.Беше наметнала престилка,която не и беше по мярка и се вееше разкопчана зад гърба и.Поздрави санитарката,която сякаш нарочно винаги чистеше бялото стълбище точно в минутата,в която Стела искаше да мине оттам,изкачи чевръсто няколкото стъпала към горния етаж и се скри в лабораторията.
Не се забави много.
-Лека работа,дами!-се чу по празния коридор и течението през отворените прозорци поде бялата престилка и я изду като парашут зад жената.Тя вървеше усмихната и притиснала с ръце купчинка документи към гърдите си заслиза пак по бялото стълбище.
Бързаше както винаги,но листята се заизплъзваха от ръцете и и тя забави ход.Няколко малки листчета литнаха,течението ги подхвърли закачливо и се лепнаха на мокрия под.Стела сбърчи нос:
-Их,ама съм и аз...несръчна!-каза го по-скоро на себе си,защото санитарката беше изчезнала от любимото си стълбище и нямаше никого там.
Жената приклекна и засъбира листчетата.Стори и се,че нещо изпърха покрай нея и се обърна.
Зад гърба и беше кацнал ангел.
Ефирната бяла рокличка имаше къдрички покрай раменете,досущ като крилца,а очите на момиченцето се бяха притулили в сянката на пухкави руси мигли.Косите и-също руси-се стичаха по малкото телце на големи,къдрави вълни чак до кръста.Създанието се усмихваше и това го правеше още по-нереално и възхитително.
Стела също се усмихна,притисна документите към себе си с едната си ръка,а другата протегна към дететои го погали сякаш,за да се увери,че не е видение.
-Много сте красива!-беше на не повече от четири годинки,а вече изкусна ласкателка.Гласчето и звънтеше в празния коридор,а погледът и беше сив и ангелски,неземен.
-Ти също си много красива!-като ехо отвърна Стела и помилва косите на момиченцето,а то на свой ред протегна ръчичка и докосна голямото,бяло,седефено сърце на медальона и.
-Не аз,ти си красива!-по детски упорито изчурулика малката и тропна с краче.
-Да,но ти си принцеса,нали?
-А ти не си ли?-сянка прелитна над сивите огънчета-Фея ли си?Коя си?-ангелските ръчички вече милваха лицето на жената и я разглеждаха с любопитство.
-Как се казваш?-Стела знаеше отговора,той беше очевиден,но знаеше и,
че ако мълчи,ще изплаши видението си.
-Анджелика!-детето се усмихна-А ти?
-Аз съм Стела и съм...майка на принцеса като теб-очите и странно блестяха иззад очилата с тънките черни рамки.Детето докосваше не само сърцето на медальона и.
Не излъга.
Нейният ангел-дъщеря и беше вече девойка,но майката помнеше черните къдрици и сините и очи оттогава,когато тя беше принцеса като Анджелика.Май Стела беше пораснала...Е,поне ставаше за фея!
-Анджи!Къде се скри?-гласът беше тревожен.
Рокличката прошумоля и ангелското видение отлетя обратно, нагоре по стълбите.
Стела се изправи,усмихна се през сълзи и забърза към кабинета.Зад летящата бяла престилка остана мокрото стълбище,на което времето за малко беше спряло и бе оживяла магията.