Лято е,но вали през ден.
Вятърът лудува по улиците и разнася дните като пощальон-"бърза поща".
Изтъркули се юни,постепенно избледнява и юли.

Градът се протягаше лениво в сутрешната си съботна полудрямка и вече беше ясно:и днес ще е непоносима жега!
Макар да беше едва девет сутринта,над булеварда тежеше сладникава смес от аромат на липи и асфалт,автомобилни гуми и разни там гор...

              
               За тебе сторила бих всичко-
                  за оня плам в очите ти предишен.

Ти ли бе,
дето идваше нощем
и ми носеше огън разискрен?

 
            Измисли ми име
                          и го научи.

 
   Не заспивай непростил ми,грешнико!
   Не сънуваш ласките ми вече.

 Градът е притихнал като упоен от юнската нощ...
Или може би е влюбен в нея и  ако не са милионите електрически топлийки набучени по снагата му,никой не би повярвал,че в подножието на планината лежи огромно човешко селище.В далечината лая...

 
     Ти ме върна на Времето  счупена,
      разпиляна от ревност и вяра,

 
  В тебе пак-ето знак:
      някой нещо е счупил!

 Една Пролет,без знак и Дъждът оживя.
 И започна да драска портрети!
 Полудя,понамигна,а после поспря

 Изгубих се веднъж
 в гора от мисли-
 бодливи и чудовищно преплетени,

 Поликлиничният коридор миришеше остро на карбол и хлор и този мирис правеше белотата на стените отровна,а геометричните мозаечни шарки по пода-зловеши,защото те и без друго изобразяваха кръстове.
"Сутрешната смяна определено е по-приятна...