Една Пролет,без знак и Дъждът оживя.
 И започна да драска портрети!
 Полудя,понамигна,а после поспря
 и така с теб се срещнахме двете.
 
 Бях с чадър и ти също,но пак те видях,
 моя стара,голяма Любов!
 Беше тук,беше с мен и се смеехме пак.
 Беше Ти,но пораснал и нов.

 И очите ,и устните бяха си същите.
 И гласът ти ,и виното в чашите.
 Не мълчим и грешим,и обратно се връщаме.
 Прегърни ме-
 телата са нашите...

И това е много силно!