Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта-заробва.
Сега от мен внезапно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги...
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено-
встрани
от твоите прищевки странни.
И пак отляво е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,със музика от Моцарт,със безкрая...
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.
                                                      Г.Константинов