Нейде в мрака неверен ти срещна Лъжа
        и забравил,че аз те обичам,
        я прегърна и люби...
        А тя не разбра,че за мен си от всички различен.
      
        С мойта нежност ли бавно
        косите и сплиташ?
        С мойта жар ли ще стоплите длани?
        С огърлица от моите сълзи я китиш
         и с букети от моите рани.
       
          Нека бъде Кралица,
         облечена в болка и с корона от ревност богата.
         Аз ще бъда Въздишка-
         когато и колкото-
         съчинила е вече Съдбата.
         

Изключително!

;)Благодаря!